Потънах в карамфиления залез
с крилете на отлитащата птица.
Направи слънчев лъч последен разрез
в опиянената от гледката зеница.
За миг преминах в другото небе,
погълнат от окото на безкрая.
Отхвърлих земното - стопено късче лед,
разтворено в неземната омая.
Душата ми към Господ полетя,
докосната от божията ласка.
Сред ангели - блещукащи ята,
запрегнати във райската каляска.
© Младен Мисана All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
