Земна, неземна...
слушам шептиш.
Земна, неземна...
тихо броиш.
Ценна, безценна...
нощем не спиш.
Ценна, безценна...
стих ѝ редиш.
Дивна, вълшебна...
взор прилепиш.
Дивна, вълшебна...
в треска гориш.
Лична, магична...
восък топи.
Лична, магична...
сърце ти ври.
Роба, загроба...
бръшлян уви.
Коба, прокоба...
мъзга таи.
© Светличка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
