Mar 17, 2012, 12:19 AM

Неземна радост

  Poetry » Love
609 0 0

Каква радост е, когато ме потърсиш,

наистина неземна е тя,

надявайки се при теб да ме повикаш,

и случи ли се, поникват ми крила!

 

Политам, загърбила всичко и всеки, 

към теб устремена летя,

знам, че всички пътеки са подредени,

за да сме заедно с теб  точно сега!

 

Като магнит ми действаш ти,

но крилата не са от метал,

а Ангели към теб ме носят,

защото и ти така си пожелал! 

 

Когато двама мислят във едно,

да са заедно дори за момента,

тогава  Ангелите се намесват

и даряват Радост неземна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вера All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...