Jun 25, 2016, 1:24 PM

Ни роб, ни господар

  Poetry » Love
572 0 7

Аз не искам да бъда твой роб,
нито твой господар и тиранин!
Любовта е по-вечна от гроб,
но когато с любов я нахраниш.

 

И не вярвам в добрия диктат.
Гасне чувство, родено насила,
и илюзии вредни цъфтят,
там, където диктатът е смисъл.

 

Любовта свобода е, не власт!
Тя душата във клетка не свива.
Всяко чувство за собственост в нас
я отблъсква. Затуй си отива!

 

21. 06. 2016 г. 
Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, Вики! Благодаря ви отново!
  • Докато не направим на дълбоко сетивно ниво разликата между "обичам" и "искам да притежавам", нямаме шанс. Поздрави!
  • ...!!!
  • Много ви благодаря!
  • Напълно съм съгласна, че "свобода" и "любов" са тъждествени понятия. Истински обичащият не прекрачва онази граница, която отнема нещо от другия или руши нещо в него. Да останеш верен на себе си, да съхраниш собствената си свобода, но да уважаваш и правото на свободен избор на партньора, това умение не се усвоява лесно. Любовта ни връхлита внезапно, но е много, много по-трудно да я задържим, нещо повече, да правим онези избори, които да я правят по-красива и по-силна. Изкуство е да обичаш! Философска тематика! Харесах!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...