Заболявам, чакам те, сама съм,

не ще се престраша да те повикам.

Смелостта ми плесеняса,

а думите превърнаха се в извор.

И не спира, ала се появява

когато пожелае.

Сутрин, когато слънцето изгрява,

нощем, когато сърцето ми залае.

И изворът си продължава да тече,

капка по капка, ала вир не става.

Горещината безпощадно капките пече,

та от извора накрая ни следа остава.

Изслушай ме за миг поне,

чакам те, сама съм, заболявам.

Моля се, но не и не,

ни сувенир от мъка получавам.