Nov 2, 2017, 9:01 AM

Ние

  Poetry » Civic
704 2 4

Ние сме хората, спасяващи този народ.
Ние сме хората, изпълнени с благослов.
Ние сме хората, белязани от Бог.
Ние ще бъдем светлината на този живот.

Ние сме хора, калени от мрак.
Ние сме хора, които обичат.
Ние сме хора, а някакъв страх
вие от сива каишка на куче.

Ние нямаме страх.
Ние напред ще вървим.
Светлото в тъмния мрак,
ударно ще възкресим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Създавайте нови приятелства! Търсете близост с хора, които ви разбират. Това произведение е плод на съвместна работа с един амбициозен Човек – Диана Ковачева. Когато опознаеш историята на силна личност, осъзнаваш, че не само теб е ударил Животът. Границите в съзнанието изчезват, а мотивацията ти сочи Великия Връх. Дерзайте! Животът е хубав!

Comments

Comments

  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • Когато две талантливи личности се обединят за творчество, то света получава това... Една творба с прекрасно послание, с прекрасен замисъл.
    "Аз не съм животно! Аз съм човешко същество! Аз съм... човек!" - Джоузеф Мерик, a.k.a. Човекът -слон

    Адмирации, Димитър и Диана!
    Поздрави и прегръдки!
  • Страхотен апел за пробуждане! Продължавай все така! И знай, че зад ъгъла винаги те чака приятел, който ще те разбере и ще прегърне идеята ти! Просто надникни, и ще го намеруш. А Диана е един стойностен млад човек, отдавна съм открила искрицата в нея!
  • Благодаря за красотата на словото ти! Хубав ден!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...