2.11.2017 г., 9:01

Ние

705 2 4

Ние сме хората, спасяващи този народ.
Ние сме хората, изпълнени с благослов.
Ние сме хората, белязани от Бог.
Ние ще бъдем светлината на този живот.

Ние сме хора, калени от мрак.
Ние сме хора, които обичат.
Ние сме хора, а някакъв страх
вие от сива каишка на куче.

Ние нямаме страх.
Ние напред ще вървим.
Светлото в тъмния мрак,
ударно ще възкресим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Създавайте нови приятелства! Търсете близост с хора, които ви разбират. Това произведение е плод на съвместна работа с един амбициозен Човек – Диана Ковачева. Когато опознаеш историята на силна личност, осъзнаваш, че не само теб е ударил Животът. Границите в съзнанието изчезват, а мотивацията ти сочи Великия Връх. Дерзайте! Животът е хубав!

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • Когато две талантливи личности се обединят за творчество, то света получава това... Една творба с прекрасно послание, с прекрасен замисъл.
    "Аз не съм животно! Аз съм човешко същество! Аз съм... човек!" - Джоузеф Мерик, a.k.a. Човекът -слон

    Адмирации, Димитър и Диана!
    Поздрави и прегръдки!
  • Страхотен апел за пробуждане! Продължавай все така! И знай, че зад ъгъла винаги те чака приятел, който ще те разбере и ще прегърне идеята ти! Просто надникни, и ще го намеруш. А Диана е един стойностен млад човек, отдавна съм открила искрицата в нея!
  • Благодаря за красотата на словото ти! Хубав ден!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....