2.11.2017 г., 9:01

Ние

707 2 4

Ние сме хората, спасяващи този народ.
Ние сме хората, изпълнени с благослов.
Ние сме хората, белязани от Бог.
Ние ще бъдем светлината на този живот.

Ние сме хора, калени от мрак.
Ние сме хора, които обичат.
Ние сме хора, а някакъв страх
вие от сива каишка на куче.

Ние нямаме страх.
Ние напред ще вървим.
Светлото в тъмния мрак,
ударно ще възкресим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Създавайте нови приятелства! Търсете близост с хора, които ви разбират. Това произведение е плод на съвместна работа с един амбициозен Човек – Диана Ковачева. Когато опознаеш историята на силна личност, осъзнаваш, че не само теб е ударил Животът. Границите в съзнанието изчезват, а мотивацията ти сочи Великия Връх. Дерзайте! Животът е хубав!

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за хубавите думи!
  • Когато две талантливи личности се обединят за творчество, то света получава това... Една творба с прекрасно послание, с прекрасен замисъл.
    "Аз не съм животно! Аз съм човешко същество! Аз съм... човек!" - Джоузеф Мерик, a.k.a. Човекът -слон

    Адмирации, Димитър и Диана!
    Поздрави и прегръдки!
  • Страхотен апел за пробуждане! Продължавай все така! И знай, че зад ъгъла винаги те чака приятел, който ще те разбере и ще прегърне идеята ти! Просто надникни, и ще го намеруш. А Диана е един стойностен млад човек, отдавна съм открила искрицата в нея!
  • Благодаря за красотата на словото ти! Хубав ден!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...