Jul 21, 2011, 8:29 PM

Ние и нашата държава

  Poetry » Civic
621 1 3

 НИЕ И НАШАТА ДЪРЖАВА

 

На никой Господ да не дава

такава скапана държава!

Във  всички нейни институти

нахълтали са все хайдути...

И тая хубава страна

попарена е от слана!

И тука цял един народ

живее кучешки живот!

Престъпници и  мафиоти

завзеха всички важни коти...

Законът тука не важи!

Заринаха ни със лъжи лъжи!...

... Щом падне нощната тъма,

заключваме се у дома

и разни  тъпи идиоти

разграбват нашите имоти...

О, няма кой да ни помогне

и тия изроди да погне,

в държавата да сложи ред!

                                                            И пак да тръгнеме напред!                                                    О, тия „мутри  и борци”

направиха ни на овци!

И така, на самотек,

загива честният човек!

А тая българска държава

за мене пет пари не дава!

О, трябва да съм идиот,

за да остана патриот!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имам чувството, че гражданската поезия се приема доста нерешително и малко хора се ангажират със свое собствино мнение! Това,по моему, не говори за това,че ние вече сме разкрепостени, и не таим в душичките се онзи страх от миналото за кожичките си, които ни се втълпяваше от всякъде и с всичко!
  • Да, така е! Иначе нямаше на тия години да съм зад граница. Много добре написано, поздравявам те.
  • Реална картина, рисувана в мерена реч. Поздравления!
    Само дето липсва още един куплет. А ние? Какво реално правим за да не е така и докога ще чакаме да дойде... Да дойде кой? Че кой не идва досега и то с най-примамливи обещания? И какво? Нищо. Тогава...?
    Ако има нещо сигурно, то е, че решението не в "Бялотото знаме".

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...