21.07.2011 г., 20:29

Ние и нашата държава

625 1 3

 НИЕ И НАШАТА ДЪРЖАВА

 

На никой Господ да не дава

такава скапана държава!

Във  всички нейни институти

нахълтали са все хайдути...

И тая хубава страна

попарена е от слана!

И тука цял един народ

живее кучешки живот!

Престъпници и  мафиоти

завзеха всички важни коти...

Законът тука не важи!

Заринаха ни със лъжи лъжи!...

... Щом падне нощната тъма,

заключваме се у дома

и разни  тъпи идиоти

разграбват нашите имоти...

О, няма кой да ни помогне

и тия изроди да погне,

в държавата да сложи ред!

                                                            И пак да тръгнеме напред!                                                    О, тия „мутри  и борци”

направиха ни на овци!

И така, на самотек,

загива честният човек!

А тая българска държава

за мене пет пари не дава!

О, трябва да съм идиот,

за да остана патриот!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имам чувството, че гражданската поезия се приема доста нерешително и малко хора се ангажират със свое собствино мнение! Това,по моему, не говори за това,че ние вече сме разкрепостени, и не таим в душичките се онзи страх от миналото за кожичките си, които ни се втълпяваше от всякъде и с всичко!
  • Да, така е! Иначе нямаше на тия години да съм зад граница. Много добре написано, поздравявам те.
  • Реална картина, рисувана в мерена реч. Поздравления!
    Само дето липсва още един куплет. А ние? Какво реално правим за да не е така и докога ще чакаме да дойде... Да дойде кой? Че кой не идва досега и то с най-примамливи обещания? И какво? Нищо. Тогава...?
    Ако има нещо сигурно, то е, че решението не в "Бялотото знаме".

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...