Ние сме стръкове трева
Негласната забрана да се мисли
властва.
Да не мислиш е прекрасно.
Безболезнено и ясно.
.
Негласната погнуса от човека
със различно мнение
е завладяла всеки.
.
Ние сме като поляна,
като стръкове трева.
И ако смело някой стане,
ако надигне той глава...
го чака острата коса
със острие от конформизъм.
Суров, болезнен реализъм
за всеки хранещ оптимизъм.
.
А в мен сълзи
като от лава.
От чувствата добри
какво остава?
Щом се опитах
аз от стрък трева
човек да стана,
но изпитах
болка
от свистящата коса.
© Светозар Петров All rights reserved.
