Ние - твоите "грешки"
Пия за тебе и защото те няма.
Сега си далече. Всичко ни дели.
Не те искам близо. Поне съм пряма.
Не изричам думи, от които да боли.
Казваш, че съм ти всичко на земята...
Морето, океанът, небето и облакът дори.
А мислеше ли, докато с друга беше в полята?
Докато с друга беше и нея с обич дари?
И пиша, докато съм упоена и пияна.
Не си давам сметка колко боли.
Как сърцето и душата стават на пяна.
Смешно, но винаги всяка с всяка тебе дели.
Устните носят вкуса на онази измама.
Измама ,която страшно много горчи.
Лицето ти е в сърцето рана издрана.
Питам "Обичаш ли?", а лицето мълчи ли, мълчи!
И как да заспивам в онази постеля?
Легло на тъга, пропито със спомени.
Там любовта ти само мога да деля.
Чужди сълзи попивам, от невинни очи отронени.
Мирише ми доста приятно на нечий парфюм.
Дали и другите усещат моя тежък аромат?
Боли ме в твоето легло, а къде е моят ум...
Гали ги, гали ме. Но ще настъпи кръговрат.
Сега си далече. Всичко ни дели.
Не те искам близо. Поне съм пряма.
Не изричам думи, от които да боли.
Казваш, че съм ти всичко на земята...
Морето, океанът, небето и облакът дори.
А мислеше ли, докато с друга беше в полята?
Докато с друга беше и нея с обич дари?
И пиша, докато съм упоена и пияна.
Не си давам сметка колко боли.
Как сърцето и душата стават на пяна.
Смешно, но винаги всяка с всяка тебе дели.
Устните носят вкуса на онази измама.
Измама ,която страшно много горчи.
Лицето ти е в сърцето рана издрана.
Питам "Обичаш ли?", а лицето мълчи ли, мълчи!
И как да заспивам в онази постеля?
Легло на тъга, пропито със спомени.
Там любовта ти само мога да деля.
Чужди сълзи попивам, от невинни очи отронени.
Мирише ми доста приятно на нечий парфюм.
Дали и другите усещат моя тежък аромат?
Боли ме в твоето легло, а къде е моят ум...
Гали ги, гали ме. Но ще настъпи кръговрат.
© Виктория Андреева All rights reserved.
