juliet_999 (Жулиета Стоянова) juliet_999 (Жулиета Стоянова)
88
Jul 31, 2007, 11:34 PM

Никога...

  Poetry
662 1 1
 

                   Никога...


Не казваи думи прощални,

не казваи нищо ти - мълчи,

не казвай колко много съжаляваш,

не казвай, че и теб те боли...


Не казвай колко много си ме обичал,

не казвай нищо ти - мълчи,

не искам да те слушам,

тръгвай си, върви...


Никога, чуй ме никога,

не ще ти аз простя,

тръгвай си, върви,

но за мен завинаги забрави...


Колко пъти тръгваше преди,

колко пъти връщаше се

и молеше ме ти за прошка

през сълзи...


Сега върви си без думи прощални,

без  вопъл и без стон,

върви си ти и помни,

че "никога" повече не ще

прекрачиш ти прага на моето сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0