Nov 14, 2011, 12:00 AM

Никога!

  Poetry » Love
1K 0 2

За Р.А.


В любовта ни непозната

са ни ясни правилата.

Аз напълно се отдавам

и на тебе го признавам.

Как отвътре се чувствувам,

туй умът не контролира!


Затова:

(никога) ще те предавам

(никога) ще изоставям

(никога) навън ще ровя

(никога) ще тебе тровя

(никога) ще се сбогувам

(никога) ще се преструвам

(никога) ще натъжавам

(никога) ще наранявам


Знаем ний се от отдавна,

любовта ни ще е славна.

Тебе срам е да го кажеш,

но кога ще ми признаеш?

Мене в този миг ще питаш

и в любов ще обясня се!


Затова:

(никога) ще те предавам

(никога) ще изоставям

(никога) навън ще ровя

(никога) ще тебе тровя

(никога) ще се сбогувам

(никога) ще се преструвам

(никога) ще натъжавам

(никога) ще наранявам


Знаем ний се от отдавна,

любовта ни ще е славна.

Тебе срам е да го кажеш, 

но кога ще ми признаеш.

Знаем що във нас бушува,

ще играем ли играта?


Затова:

(никога) ще те предавам

(никога) ще изоставям

(никога) навън ще ровя

(никога) ще тебе тровя

(никога) ще се сбогувам

(никога) ще се преструвам

(никога) ще натъжавам

(никога) ще наранявам


От П.Д.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments

Comments

  • "чувствувам"?
    П.Д., като чуя разменен словоред, нещо ми става и започвам да правя цигански колелета от мъка. Единствено Учителят Йода не ми предизвиква такива позиви. "Тебе срам е да го кажеш"!?
  • Вярвяш ли си?

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...