Човекът мисли се за многопътен,
с усещане за - властелин на времето.
Живее, сякаш е безсмъртен,
но търси Бог, без вяра в тленното...
И след годините - обиколѝл несретен,
безбройно пъти своята Голгота,
с надеждата, че неговото цвете
не е засято да му украсява гроба -
човекът се върти в илюзии,
значими, колкото "библейска буза"
чието верую - да бъдеш хрѝсим,
е всъщност да останеш гузен... ...