Никога не е късно да повярваш
Човекът мисли се за многопътен,
с усещане за - властелин на времето.
Живее, сякаш е безсмъртен,
но търси Бог, без вяра в тленното...
И след годините - обиколѝл несретен,
безбройно пъти своята Голгота,
с надеждата, че неговото цвете
не е засято да му украсява гроба -
човекът се върти в илюзии,
значими, колкото "библейска буза"
чието верую - да бъдеш хрѝсим,
е всъщност да останеш гузен...
Но нищо не е окончателно,
дока̀то Попа не запее песен,
и му пригла̀сят купчина предатели,
които си броил за свестни...
И чак тогава, ако не прозре човекът,
че в този свят е кратък гост,
дори от дъното на някой век,
едва ли пак ще му надигат костите...
А вие, просто спрете да се лъжете!
Аз знам, че изборите са милиарди,
и Господ - никому не бива длъжен,
но не е късно да Му вярвате...
©тихопат.
Данаил Антонов
24.07.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
