Jul 29, 2015, 1:01 AM

Никотинени мечти

  Poetry
834 0 0

 

 

 

 

Никотинени мечти

 

Дим въздишат морни телеса,

в пепелника сяда често слушана тъга,

подплатена с изветряваща мечта.

Мир ли търсят безпокойните души

в никотиновите пари,

в миговете кратки на цигари,

остарели между пръстите скрижали.

Надали ще тъне в смисъл всяка фраза,

казана по тази вече вечна тема,

но ще бъде толко простичко

и откровено споделена,

че ще спре във времето,

като искрица заблудена,

търсеща покой,

а изгорена.

Има време,

ще ги спреме,

първо ще пострадаме в компания,

после и сами, с най-сладката дилема –

ще намерят ли мечтите в никотиненото време

своето превъплъщение.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Братан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...