Никъде, или никога!?
А има ли значение, кое ще избера от двете?!
Каква е разликата между това да не получа нещо никога,
или да не го намеря никъде?
При всички положения съм тъмен и самотен призрак.
При всички сложни варианти съм прокълнат и погълнат от безверие.
И вече знам дълбоко в себе си, че „нещо-То” го няма никъде.
Че никога не ще да го усетя и намеря,
дори и скрито някъде в клишетата на мислите ми.
И ето, че успях да убедя и себе си,
че всичко е заключено в безверието на химерата.
Като цитат от стара книга, който виждам да трепери пред очите ми.
И после се зачитам в тъмната страна на буквите.
Надявам се, че радостта зад мъдростта им е прикрита.
Но виждам само жълтата тъга на страниците,
и малките прашинки, секунди от една отминала епоха,
които просто се разтварят пред очите ми сред слънчевите непокорни зайчета...
...
Надеждата е мъката на времето,
а то е просто някакво парче надежда...
P.S.
Понякога отново има утро и птиците се гонят по паважа,
неподвластни на бремето и времето...
... или просто незнаещи?!, а защо пък не, знаещи!?
© Петър Станев All rights reserved.
