Oct 7, 2004, 3:24 PM

Нима

  Poetry
1.3K 0 0
С какви ли думи аз да те наричам,
защо си толкова студен кьм мен?
Обичах те и още те обичам,
на тази тежка орис сьм вьв плен!
Нима се влюбих аз на сила,
нима на сила ме боли,
обичта ми е магия,
която не може лесно да се развали!
Нима сьм искала да страдм,
да трия мокрите очи
и до полуда да повтрям,
че само теб обичам, разбери!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...