Нимфа
Нимфа
Със пламъка на залезна лагуна,
догоних те сред залив от звезди.
На устните ти тръпнещи без думи,
целуващ капки лъч ме упои.
Заля те бурно синята ми нежност,
като море - в най-тайните места!
Едно сърце туптящо - „неизбежност“,
зовеше ме дълбоко под страстта.
Подир гласът ти от вълни омаян,
се гмурнах във прозрачните води.
И вдишвайки душата ти разкаян,
дори без въздух - спря да ме боли!
Море – небе, какво ни различава...
та хоризонтът е една черта!
Почувствах те – до мене полетяла,
с безумните криле на любовта!
*
Ревнивото море те крие тук...
сърцето ми сред бурите се мята!
Ти нимфа си, а аз обсебен Кук -
копнеещ пролив между двата свята.
© Борис Борисов All rights reserved.
