Ниньос
966
0
14
Тропва токче нощта на Севиля.
Щраква с пръсти, подбрала поли.
Под къдрици от мрак, кръст извила,
лъсва дръзко звезди-обеци.
Тя танцува за нас само, ниньо…
Ще ни помни от тук - до зори.
И сълзата в окото на ниня,
ще е твоя…до първи петли.
Само временно, само до утре
е фандангото - тук и сега.
Под циклопите улични, сутрин,
в кръг затваря се време-змия.
После бавно ни стяга, невинна,
и изстива в метален обков,
за да звънне по китките с гривни -
малък спомен, че беше любов.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
