Нищетата

Целуни ме! 
Обвий ме в нежните си прегръдки.
И не говори.
Така прекрасна си! 
Като невинна сълза в дъгата, 
като бисер сред цветята,
фантастично си ми мила.
Само недей да разкриваш същността си!
Не искам да те опознавам по-добре!
Знам!
Отвътре си мъртва...
Там царят студ и хаос!!!
Просто ме дари с ласките си, красиво същество!
А после си иди,
мамка ти!
Сърцето ми е в кръв обляно стъкло...
Няма нищо вътре в тебе, зная!
Освен смрадта от отминалите дни на разврата.
Стани от кревата
и си иди, 
                 мила!
Красотата ти е дивна сила!
Само недей да ми говориш... 
Ти си красивата урна, в която се съдържа пустотата. 
Ти си нищетата.