Jul 5, 2013, 10:23 AM

Нищо друго

  Poetry » Love
938 0 3

Изписах всички стихове за теб
и вече не остана нито дума.
Не те виня, не те боготворя,
за мен си спомен, нищо друго.

Добре, признавам, горд ли си сега,
без теб на всичко смисъла загубих.
В очите ми дълбока празнота,
в душата ми – парчета, нищо друго.

Затова мълча. Какво да кажа още,
та някога аз значех ли ти нещо?
Боли ли, че от теб сега треперя
и погледа ти не е вече дрога?

Изписах всички страници за теб,
уморих се все да те забравям.
Ще се усмихна, продължа напред,
от теб научих се и роли да играя.

4.VІІ.2013 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...