Нищо не боли
Насред нощта, когато даже
звездите са затворили очи,
когато закъснелите косачи,
заспали са сред дъхави треви,
когато черното е тъй магнитено,
че целия ми свят е запъхтян
самотна, еднокрилата светулка,
последна е запътена на там,
насред нощта, шептяща, едноока,
забулена сред къдрави мъгли,
когато ни часовникът тиктака,
ни времето нанякъде върви,
във точно този миг на неподвижност,
в секундата преди да се взриви,
навеждаш се към мен и прегръщаш
и вече нищо, нищо не боли...
© Евгения Илиева All rights reserved.
