11 feb 2015, 20:54

Нищо не боли 

  Poesía » De amor
776 0 4

Насред нощта, когато даже

звездите са затворили очи,

когато закъснелите косачи,

заспали са сред дъхави треви,

когато черното е тъй магнитено,

че целия ми свят е запъхтян

самотна, еднокрилата светулка,

последна е запътена на там,

насред нощта, шептяща, едноока,

забулена сред къдрави мъгли,

когато ни часовникът тиктака,

ни времето нанякъде върви,

във точно този миг на неподвижност,

в секундата преди да се взриви,

навеждаш се към мен и прегръщаш

и вече нищо, нищо не боли...

 

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Как да боли? Нали е до тебе? Прегръща те нежно и всичко замира! Харесах!
  • Великолепен стих!
  • <a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-935388231.html"><img src="http://s16.rimg.info/3b155e67bc4f655d9a110644e3ea8f7c.gif" ></a>
    Многодумница си, няма туй да ти оспоря...
    но сред толкоз много думи
    посвети и малко време за героя
  • Много красиво и образно.Наситено с емоции:
    "...във този точно миг на неподвижност
    в секундата преди да се взриви,
    навеждаш се към мен и ме прегръщаш
    и вече нищо, нищо не боли..."
    Поздравявам те за талантливата и много приятна за четене творба и ти
    пожелавам творчески успехи и ведър ден!
Propuestas
: ??:??