Нищо не боли

11.02.2015 г., 20:54 ч.

Поезия » Любовна

778 0 4

Насред нощта, когато даже

звездите са затворили очи,

когато закъснелите косачи,

заспали са сред дъхави треви,

когато черното е тъй магнитено,

че целия ми свят е запъхтян

самотна, еднокрилата светулка,

последна е запътена на там,

насред нощта, шептяща, едноока,

забулена сред къдрави мъгли,

когато ни часовникът тиктака,

ни времето нанякъде върви,

във точно този миг на неподвижност,

в секундата преди да се взриви,

навеждаш се към мен и прегръщаш

и вече нищо, нищо не боли...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2015-04-21T17:50:02+03:00

Как да боли? Нали е до тебе? Прегръща те нежно и всичко замира! Харесах!
djudjii (Жанет Велкова)

2015-02-14T16:15:06+02:00

Великолепен стих!
standman (Стилиян Станчев )

2015-02-13T12:11:12+02:00

<a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-935388231.html"><img src="http://s16.rimg.info/3b155e67bc4f655d9a110644e3ea8f7c.gif" ></a>
Многодумница си, няма туй да ти оспоря...
но сред толкоз много думи
посвети и малко време за героя
stoyna (Стойна Димова)

2015-02-12T11:27:38+02:00

Много красиво и образно.Наситено с емоции:
"...във този точно миг на неподвижност
в секундата преди да се взриви,
навеждаш се към мен и ме прегръщаш
и вече нищо, нищо не боли..."
Поздравявам те за талантливата и много приятна за четене творба и ти
пожелавам творчески успехи и ведър ден!