Нищо ново
Завиждам ти, че можеш
тъй лесно себе си да заблудиш.
Но простите човешки чувства
никога не ще ги разбереш.
Към тебе нищо ново не изпитвам,
а може би тъга
за откраднатата младост,
за това, че съм жена.
Моята любов не е за тебе,
тя е в мен, в моите стихове.
Всеки стих в тях подреждам
през откраднатите мигове.
© Мария All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
