Apr 5, 2012, 3:26 PM

Нищо ново

  Poetry » Love
601 0 2

Нищо ново

 

Завиждам ти, че можеш

тъй лесно себе си да заблудиш.

Но простите човешки чувства

никога не ще ги разбереш.

 

Към тебе нищо ново не изпитвам,

а може би тъга

за откраднатата младост,

за това, че съм жена.

 

Моята любов не е за тебе,

тя е в мен, в моите стихове.

Всеки стих в тях подреждам

през откраднатите мигове.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...