Пак съм тук - уморена и тиха,
натежали затварям очи.
Будна спя. Ти в съня ми повикай,
нещо свое кажи, поплачи.
Забрави, че била съм далече -
аз на теб съм обречена пак,
на съня ти, на твоята вечер
и не плаши ме нощния мрак.
На душата е светло и сякаш
и умората в мене светлей.
Аз съм тука и ти ме очакваш.
Нищо повече. Просто живей!
Гинка Гарева
© Гинка Гарева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
