Пак съм тук - уморена и тиха,
натежали затварям очи.
Будна спя. Ти в съня ми повикай,
нещо свое кажи, поплачи.
Забрави, че била съм далече -
аз на теб съм обречена пак,
на съня ти, на твоята вечер
и не плаши ме нощния мрак.
На душата е светло и сякаш
и умората в мене светлей.
Аз съм тука и ти ме очакваш.
Нищо повече. Просто живей!
Гинка Гарева
© Гинка Гарева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
