Пак съм тук - уморена и тиха,
натежали затварям очи.
Будна спя. Ти в съня ми повикай,
нещо свое кажи, поплачи.
Забрави, че била съм далече -
аз на теб съм обречена пак,
на съня ти, на твоята вечер
и не плаши ме нощния мрак.
На душата е светло и сякаш
и умората в мене светлей.
Аз съм тука и ти ме очакваш.
Нищо повече. Просто живей! ...