Нищо, утре ще възкръсне пак!
Спри сърце да бленуваш обич…
Нима не знаеш, глуха е тя?
Стене хваната като във обръч,
задушена в гняв и суета.
Понякога пътя ти пресича,
топли сърцето ти ранено,
но винаги от теб се отрича,
отново всичко е солено…
А щастието е ненужен блян,
как би могъл щастлив да бъдеш,
със чернилка животът е облян,
и ти в чернилката си тънеш.
Залезът гори, кървав и студен…
Нощта спуска се във тъжен мрак,
стене духът на две разполовен…
Нищо, утре ще възкръсне пак!
Просто няма как да се предаваш,
болките си носиш твърд и сам,
бездомник надежда ти продава,
разплаква те и те хваща срам…
© Живка Иванова All rights reserved.
