dreamingend (Даниела Борисова)
23 0
Jan 4, 2009, 3:29 PM

Нищо в света 

  Poetry » Phylosophy
875 0 19

Нищо в света не е само прекрасно.

Знам, че боли, щом се ражда живот.

Човек неуморно се бори за щастие

и тази борба го превръща във скот.

 Нищо в света не е само трагично

и от тъгата се ражда любов,

човекът понякога става първичен,

но знам, че инстинктът му всъщност е зов.

И нищо в света не остава статично,

като стаен в праховете фосил.

Душата от вчера е вече различна

и никой не става какъвто е бил.

Красивият спомен не ще се повтори.

Горчивата болка се скри без следа.

И вместо човекът за тях да говори,

скърца на прага разбита греда.

Може би тя за живота ще каже

това, за което човекът мълчи

и в своята дървена длан ще покаже

скрити от старото време лъчи.

Може би всичко ще почне отново

и няма да свърши - поне не така

с прощалната песен на нямото слово,

което неспирно гони брега.

А може би всичко ще свърши за миг,

сякаш че никога не е било,

в един неразтворен пощенски плик,

в малкия кръг на едно колело.

Нищо в света не е истински ясно.

Погледът стене пред тази мъгла

и тъжният шепот - няма прекрасно

се удря в студените празни стъкла.

Кой ще го чуе, тук всички са глухи.

Кой ще го скрие в дом без стени.

Листата се ронят жълти и сухи.

Часовникът плаче, светът се мени.

И няма с какво този път да опиша.

По него ще мине животът на друг

и всеки мой израз ще стане излишен,

когато самата аз ще съм звук.

© Даниела Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??