Нищо в света
Нищо в света не е само прекрасно.
Знам, че боли, щом се ражда живот.
Човек неуморно се бори за щастие
и тази борба го превръща във скот.
Нищо в света не е само трагично
и от тъгата се ражда любов,
човекът понякога става първичен,
но знам, че инстинктът му всъщност е зов.
И нищо в света не остава статично,
като стаен в праховете фосил.
Душата от вчера е вече различна
и никой не става какъвто е бил.
Красивият спомен не ще се повтори.
Горчивата болка се скри без следа.
И вместо човекът за тях да говори,
скърца на прага разбита греда.
Може би тя за живота ще каже
това, за което човекът мълчи
и в своята дървена длан ще покаже
скрити от старото време лъчи.
Може би всичко ще почне отново
и няма да свърши - поне не така
с прощалната песен на нямото слово,
което неспирно гони брега.
А може би всичко ще свърши за миг,
сякаш че никога не е било,
в един неразтворен пощенски плик,
в малкия кръг на едно колело.
Нищо в света не е истински ясно.
Погледът стене пред тази мъгла
и тъжният шепот - няма прекрасно
се удря в студените празни стъкла.
Кой ще го чуе, тук всички са глухи.
Кой ще го скрие в дом без стени.
Листата се ронят жълти и сухи.
Часовникът плаче, светът се мени.
И няма с какво този път да опиша.
По него ще мине животът на друг
и всеки мой израз ще стане излишен,
когато самата аз ще съм звук.
© Даниела Борисова All rights reserved.
