Sep 12, 2017, 10:01 PM

Нищо за губене

  Poetry » Other
693 7 6

 

Нямам нищо за губене. Само сърце,
разпокъсано наполовина.
Ако ти ме обичаш – това е добре.
Днес не давам любов, само взимам.

 

Ако ти ме обичаш – добре е това.
Значи имаш си болка за чувстване.
Аз си имам една уморена душа.
И стотици моменти пропуснати.

 

Ако можеш, обичай ме заедно с тях –
нямам друго какво да предложа.
Няма как да си върна това, дето бях.
Ни да стопля съпружеско ложе.

 

Няма как да трепери сърцето ми, щом
чуе стъпките ти зад завоя...
Ако искаш, добре – ще крася твоя дом.
... Но не ще бъда никога Твоя.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво, с искреност и прямота! Браво!
  • От тоя перфектен стих толкова тъга лъха....А счупеното винаги личи!Затова съм против втория шанс...
  • Или пускаш любовта в сърцето си, или бягаш. Но не и украса!! Това само ще те доубие!
    Хубав стих! Дано се отнася само за лирическата!!
  • На мен ми харесва, че е истинска. Не пише стих само за да бъде добре видяна от някой. Всички сме грешни малко или много, просто едните го признават, а другите се правят на светци. В случая дори не ми се струва грешно. Тя му казва как стоят нещата, изборът е негов.
    Поздрав, Павли!
  • Тежки думи, Павлина! Мислиш ли, че е справедливо някой да бъде наказван за чужди грешки?... А и да бъдеш само консуматор е обидно за собственото ти достойнство!... Ако се държиш така, рискуваш рано или късно да загубиш човека, който може би наистина те обича и сама да се лишиш от възможността да бъдеш щастлива...
    А стихът ти е искрен и отлично изграден! Поздравяам те!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...