Нищохора
Ръце, крака, туловище -
а глави не виждаш.
Лицемерие, маски, грим -
ах, Алчност, така прозираш!
Смрад, Мръсотия, Фалш -
... така те украсиха,
че не в символ на надеждата,
а подобно на Холокост -
Държава Жертва съградиха.
За пари ли?! Не за много,
а за дребна човешка "благотия"!
Ако слезе, дяволът
сам би се гордял с това деспотично творение,
което не Той, а ЧОВЕЦИ съградиха
и за материалност жалка
"Стълбицата на Успеха" изкачиха...
Води, води тя към небесата -
дворци, разкоши и диаманти...
- Ала тези човеци една хитринка не знаят - Дяволът прошепна,
- докато стигнат края, парче по парче
от сърчицето ще им вземам,
докато сами презрат се,
докато не разрушат се
и не изтрият малкото останала човещина...
Духовни висини, чувства -
понятия от непонятни, по-непонятни -
ах, празен живот -
за дребни пари
за дребни душици,
за нищо чувства,
за "НИЩОХОРА".
© Иво Илиев All rights reserved.
