Ръце, крака, туловище -
      а глави не виждаш.
      Лицемерие, маски, грим -
      ах, Алчност, така прозираш!
      Смрад, Мръсотия, Фалш -
      ... така те украсиха,
      че не в символ на надеждата,
      а подобно на Холокост -
      Държава Жертва съградиха.
      За пари ли?! Не за много,
      а за дребна човешка "благотия"!
      Ако слезе, дяволът
      сам би се гордял с това деспотично творение,
      което не Той, а ЧОВЕЦИ съградиха
      и за материалност жалка
      "Стълбицата на Успеха" изкачиха...
      Води, води тя към небесата -
      дворци, разкоши и диаманти...
      - Ала тези човеци една хитринка не знаят - Дяволът прошепна,
      - докато стигнат края, парче по парче
      от сърчицето ще им вземам,
      докато сами презрат се,
      докато не разрушат се
      и не изтрият малкото останала човещина...
      Духовни висини, чувства -
      понятия от непонятни, по-непонятни -
      ах, празен живот -
      за дребни пари
      за дребни душици,
      за нищо чувства,
      за "НИЩОХОРА".