Не ти дожаля за чистите и сълзи,
не усети нежността в споделените прегръдки,
не улови скръбта в безутешните и думи,
не изгря в цялата отдаденост на любовта и.
Приличай сега на своите съвременници,
на похотта и сластта покварените пленници,
живей сега при новите си сподвижници,
на гаснещата добрина у теб противници.
И защо си ти, негоднико модерен?
Защо си ти, скитнико скъперен?
Защо си ти, дипломатино примерен?
Защо си ти с поглед само в тебе вперен?