Nov 8, 2005, 11:39 PM

но безсмъртни, едва ли...

  Poetry
1.1K 0 0

но безсмъртни, едва ли...

Един удар и бум,

един пламък и шум...

Една сирена, бучи.

Един свят- страх, очи и сълзи.

Едно дете,

там стои...

И едно небе, без облак дори.

Ръце във алена кръв

и сърце,ранено...

 умиращи, нож...

Безвременни, тъжни.

И чакат, и време лети,

и идва студената нощ.

И капки дъжд пак мият позора.

И капки дъждр все...

навред в кръгозора.

И локви, и кал, и снежинки...

И мъка, печал...

И надежда, и малки, детски трапчинки.

А нейде засвирва кавал,

нима и той е разбрал...

И още онзи порой.

И вали, и отмива, и каля...

И онези очи, ах, небе!

Ах, дом мой!

Ах, порой!

Кой ли го направи, кажи кой?

Една сирена спира...

тишина, не бучи...

а само жена,

прегръща детенце, мълчи.

А то бездиханно,бездомно,

и сякяш безсмъртно дори,

но безсмъртно...дали...?

Погребение скромно и бледо лице.

Не, отново ли ти, порой?

Отново ли вие, сълзи...

ах, безброй...

отново ли ти, кавал?

Отново ли твоятя песен?

Отново ли чакаш печал

във късна намръщена есен...

Отново свят от страх очи и сълзи,

отново военна сирена.

Смесва се с плахия звук на кавал

и посли мълчи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...