Jul 13, 2013, 8:25 PM

Но до утре 

  Poetry » Other
892 0 4

И нея ще обича може би до утре,

но как ще я обича само, знам.

До кости ще прогаря, трескаво ще тръпне,

през сърцето ù ще мине ураган...

 

А как ще я целува... пак до утре,

земята ще обърне в този ден.

Разумът ù мигом ще замлъкне,

на думите омайни в сладък плен.

 

Ах, как ще я сънува, но до утре,

душата ù без срам ще окраде.

И после тихо, кротко ще пристъпи

към следващата жертва или две...

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??