Oct 19, 2013, 9:54 PM

Но двама вече не... 

  Poetry » Other
636 1 9

Не искам нищо. Не обичам.
Добре ми е сега така.
Еднакво е и безразлично –
годините, като река

текат надолу, влачат пясък,
дълбаят празния живот,
изяждайки го без остатък.
Прилича всичко на развод,

във който мигли упорити
и устни, стиснати до кръв,
се карат чужди и сърдити,
за да си тръгне някой пръв,

а времето разтапя бавно
и неусетно любовта,
отдавна тръгнахме, отдавна
по тази шарена река.

След края ù ще се прелеем
задъхани в едно море,
в което знам, че ще живеем
сами. Но двама вече не...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??