Но едва ли...
И вали... Цяла вечер, снегът във косите ми.
Побеляват, приятелю, бавно, съвсем.
А в очите все още припламват искрици.
И вали... Цяла вечер, дъждът във очите ми.
Ослепявам, приятелю, бавно, почти...
И..., непрогледна тъмата е вън.
(Но в очите, приятелю, но в очите ми,
още се къпят звездите...)
И вали. Цяла нощ, на талази приижда мъглата.
И е трудно, все по-трудно
по пътя, нагоре. И добре, че ръцете ми –
опитни стожери, опипом, ме провират през
голите клони. За душата ли?! Тя поне не ме е
предала. Окъсяха й само старите дрехи...
Обещах да й купя по-нови,
от битака, срещу няколко спомени стари.
Че е зима, приятелю, зимно е вън.
Заледено е стръмното, и се вие по памет.
Е, надявам се скоро след туй,
пролетта да закърпи старите рани.
Но едва ли косите, приятелю, но едва ли...
И очите, надявам се, още малко
да могат да гледат...
© Нели All rights reserved.
Но едва ли примирено очакваме!
