Но как ли бих разбрал, че е любов
Разстроени са струните... Не мога
до тебе да достигна с нежен звън.
В душата ми разстила се тревога,
не виждам образа ти в моя сън.
Сред хиляди лица те търся... Искам
отново да почувствам красотата.
Китарата безмълвна силно стискам
със болката от обич недопята.
Сърцето ми не плаче... То поне,
все още вярва в тебе неотклонно
и казва на съдбата лоша: "Не!
Не ще ми я отнемеш ти прободно!".
Тъгувам днес... Но как ли бих разбрал,
че е любов за тебе, без печал?
© Асенчо Грудев All rights reserved.
