May 21, 2013, 11:14 PM  

Но не знаеш... 

  Poetry » Other
1304 0 11

                              "Не ме кори за нощите ми будни,
                                                           че тясно ми е в мекото леглo..."
                                                                          Петя Йорданова



В тишина е потънала къщата.

Спиш, към мене обърнал лице.
А в съня до без дъх ме прегръщат
твойте влюбени, мъжки ръце,

като нежни, но здрави въжета,
впили нишки ревниво в плътта
и притегнали с възел сърцето.
Би завързал дори любовта...

Спиш до мен, но така и не знаеш
как на пръсти, покрай твоя сън,
през стените на тясната стая
преминавам и хуквам навън.

И по котешки, тайни пътеки,
без посока пресичам града.
Босонога, безплътна и лека,
плъзвам тъничък лъч светлина

на нощта в лабиринтите скрити
и из тях се надтичвам със вятъра. 
А танцуват край мен по стените
нощни сенки в безмълвен театър.

Във окото на бурята влизам,
песента на дъжда ме опива,
литвам с него далече и близо,
във реки и морета се вливам.

И се втурвам без дъх към звездите,
ставам мъничка част от безкрая,
в моя тайна вселена се скитам,
за която, прости, че не знаеш...

Впивай пръсти ревниво в плътта,
завържи ми ръцете, нозете!
Само волната моя душа
ти не връзвай, не връзвай с въжета!...


 

© Мария Вергова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • "Впивай пръсти ревниво в плътта,
    завържи ми ръцете, нозете,
    само волната моя душа
    ти не връзвай, не връзвай с въжета!"
    Много ми харесвха!
  • Оксиморон, Ивайло, Дани, Евгения, благодаря ви!
  • Много хубав стих! Финала е жесток!
  • Омагьосващо великолепие
  • ...пък и нали съм влюбен в думите ти...сякаш ме дърпат с невидима нишка, Мария! За волността на свободния порив, за любовта като чувство, по-дълбоко от последния човешки дъх...пишеш с просветналите си от нежност сетива...Поздравления, Мария, Мария, Мария!!!
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Благодаря ви, момичета!
  • "във реки и морета се вливам.
    И се втурвам без дъх към звездите,
    ставам мъничка част от безкрая,"
    Харесва ми! Поздрав!
  • Много хубав стих,точно си описала полета на душата и това е вярно,никой неможе да я спре,дори и с най-дебелите въжета!Поздрав!
  • Волна душа!Поздрави!
Random works
: ??:??