"Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е в мекото леглo..."
Петя Йорданова
В тишина е потънала къщата.
Спиш, към мене обърнал лице.
А в съня до без дъх ме прегръщат
твойте влюбени, мъжки ръце,
като нежни, но здрави въжета,
впили нишки ревниво в плътта
и притегнали с възел сърцето.
Би завързал дори любовта...
Спиш до мен, но така и не знаеш ...