Очите ти от болката кървяха. Непрогледно е... нали? Сълзите ти силно ли течаха? Виж и вън вали! Ръцете ми спасение не бяха, но пак протягам ги... вземи! Прегръдката е повече отплата, но пък не искаш туй да ти тежи... Желанието явно със лъжите ми в едно тупти. Лечението заедно с мечтите ти при мен лети, но ти поспи...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
прекрасна и талантлива...много нежен стих...
с обич, мила Кате.