Но вече не е
Сега ще си мълчим красноречиво,
а после достоверно ще се лъжем.
За теб е ден. За мен е всичко сиво.
Езиците ни – някой да ги върже!
Не мога да пресмятам любовта си,
не ме влече подканата за прямост
и вечното дежурно “Мила, как си?”
И глуха съм, и глупава, и няма!
Очите ти предателство издават,
зад устните ти, думите се крият.
Щом вземаш сладост, а горчилка даваш
то значи ли, че аз ще я изпия?
Не съм онази – свежото момиче,
което на врата ти скача сутрин,
защото ти забрави да обичаш,
а аз оставих чувствата за утре.
Сега се лъжем, че наред е всичко,
а всъщност нестабилно се люлее
онази наша връзка - твърде лична,
която бе любов.
Но вече не е.
© Деница Гарелова All rights reserved.
