Ноември е прощаване
Ноември ... на прощаване прилича –
обзеха ме мъгли в неистов транс.
Дърветата безропотно се вричат
на кармата маскирана в романс.
Ноември е със дъх на сухи листи,
на черната земя покрита с кал.
Проблясва в малки перлени мъниста
от паяжинно – утринен воал.
Щом Слънцето с искрите си дари ни,
ноември сякаш става вече друг.
Нима дочу молбата ми, Спаси ни,
от мерзко отчаяние и студ!
Аз знам, че твоят мрак е неизбежен,
аз знам, че твойта ледност е закон.
Затуй ще те превърна в сън копнежен,
в частици плам, в мечтание, във стон!
© Данаил Таков All rights reserved.
