Ноемврийска есен
Ноември се разбяга в надпревара,
за миг той впрегна всички ветрове.
В колесницата си вече остаряла,
решил е днес Есента да отведе.
Дрипав като уличен разбойник,
разгърден малък мускетар.
Разрошен, беловлас като магьосник,
Есента в сърцето си заключва с катинар.
А тя е дива, боса... с ветровете,
с птиците танцува, слънцето зове,
за последно да огрее цветовете,
от красота за път, букет да набере.
Слънцето тогава с четка на художник,
в златно стъпките на Есента покри.
А Ноември, на чувствата заложник,
на колене пред нея ръцете си снижи.
Есента отметна залезни къдрици,
красива, с елегантност на танцьорка.
В листопаден танц от хиляди жълтици...
Ноември покори я с шарена пантофка.
13.11.2020г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
