Нож в гърба
Вилица!
Купи ми просто вилица.
Не позна – НЕ ИСКАМ златен пръстен!
Искам прибор, за да се навия, че
трябва да преглътна тези чувства:
знам, че искаш бърза консумация;
знам, че мразиш калорични думи;
знам, че разпознава ме вратата ти
В ГРЪБ – а не когато се обърна…
Знам! И пак се хванах на хорото ти,
пак препъна ме със голословност!
Пускай ме, за Бога, доброволно и
дай ми вилица - от мен да бодна
и да се изям от яд, че твоя съм
само по инстинкт и епидермис!
И да се изям от яд, че волята
с нож в гърба ми ще си я нарежеш!
И да се изям от яд, че връзвам се
и че разумът ми е ограбен…
И да се изям от яд, че тръгвам си,
а вратата ти си казва „Да, бе!”
Вилица! Купи ми просто ВИЛИЦА,
да си избода поне очите…
Виждам те – не искам, не разбираш ли?!
Бързата храна не ме засища!!!
Няма да играя на хорото ти -
гладна мечка… се брои наесен!
… нямаш чувства?
Гладен си за МНОГО ли?!
ЯЖ МИ ГО…
гърба тогава.
С чесън.
© Лора Димитрова All rights reserved.
