17.09.2013 г., 21:52 ч.

Нож в гърба 

  Поезия
972 0 8

Вилица!

Купи ми просто вилица.

Не позна – НЕ ИСКАМ златен пръстен!

Искам прибор, за да се навия, че

трябва да преглътна тези чувства:

знам, че искаш бърза консумация;

знам, че мразиш калорични думи;

знам, че разпознава ме вратата ти

В ГРЪБ – а не когато се обърна…

Знам! И пак се хванах на хорото ти,

пак препъна ме със голословност!

Пускай ме, за Бога, доброволно и

дай ми вилица - от мен да бодна

и да се изям от яд, че твоя съм

само по инстинкт и епидермис!

И да се изям от яд, че волята

с нож в гърба ми ще си я нарежеш!

И да се изям от яд, че връзвам се

и че разумът ми е ограбен…
И да се изям от яд, че тръгвам си,

а вратата ти си казва „Да, бе!”  

Вилица! Купи ми просто ВИЛИЦА,

да си избода поне очите…
Виждам те – не искам, не разбираш ли?!

Бързата храна не ме засища!!!
Няма да играя на хорото ти -

гладна мечка… се брои наесен!

… нямаш чувства?

Гладен си за МНОГО ли?!

 

ЯЖ МИ ГО…

гърба тогава.

 

С чесън.

 

© Лора Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??