Ножът на волята
Доброволно ме окичиха с въжето.
Ей, защо ме гледаш? Ритай стола!
Не се страхуват от смъртта мъжете
и надеждата им храбра не е гола.
Увиснах. И затърсиха краката -
почва, на която да застъпят.
Но толкова далече бе земята,
че не можаха да открият пътя.
А всеки въздух вече бе на свършване;
всеки мускул стегнах в сетен спазъм...
за да осъзная аз, че всъщност
едно въже не може да ме сгази.
И на шията олекна ми внезапно,
ръцете ми изпълниха се с сила.
Те помогнаха, за да прескоча трапа
от болка, дето е убивала...
И някак не повярвах, но пък хората
кръстиха се, сочеха ме с пръсти -
и ме пуснаха свободен от затвора -
защото туй въже от волята се скъсало...
Ей, защо ме гледаш? Ритай стола!
Не се страхуват от смъртта мъжете
и надеждата им храбра не е гола.
Увиснах. И затърсиха краката -
почва, на която да застъпят.
Но толкова далече бе земята,
че не можаха да открият пътя.
А всеки въздух вече бе на свършване;
всеки мускул стегнах в сетен спазъм...
за да осъзная аз, че всъщност
едно въже не може да ме сгази.
И на шията олекна ми внезапно,
ръцете ми изпълниха се с сила.
Те помогнаха, за да прескоча трапа
от болка, дето е убивала...
И някак не повярвах, но пък хората
кръстиха се, сочеха ме с пръсти -
и ме пуснаха свободен от затвора -
защото туй въже от волята се скъсало...
© Презвитер Козма All rights reserved.
