erasmus_rotterdam (Презвитер Козма)
7 2
Aug 30, 2008, 5:58 PM

Ножът на волята 

  Poetry
702 0 12
Доброволно ме окичиха с въжето.
Ей, защо ме гледаш? Ритай стола!
Не се страхуват от смъртта мъжете
и надеждата им храбра не е гола.

Увиснах. И затърсиха краката -
почва, на която да застъпят.
Но толкова далече бе земята,
че не можаха да открият пътя.
А всеки въздух вече бе на свършване;
всеки мускул стегнах в сетен спазъм...
за да осъзная аз, че всъщност
едно въже не може да ме сгази.
И на шията олекна ми внезапно,
ръцете ми изпълниха се с сила.
Те помогнаха, за да прескоча трапа
от болка, дето е убивала...

И някак не повярвах, но пък хората
кръстиха се, сочеха ме с пръсти -
и ме пуснаха свободен от затвора -
защото туй въже от волята се скъсало...

© Презвитер Козма All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??