elivasi (Ели Василева)
12 3
Mar 9, 2011, 10:00 PM

Ноктюрно 

  Poetry » Love
658 0 7

Добър вечер, тъга, мое синьо среднощно присъствие,
моя стара приятелко, мое второ невидимо "аз"!
Както винаги, тихо пристъпваш на пръсти -
да не чуят съседите, да не чуят, че плача на глас.
Има място при мен, има място в леглото за двама.
Зад стъклата полека приижда лилавият мрак...
Ще притворя клепачи, неусетно ще легнеш в дланта ми -
разтопено кристалче забравен във лятото сняг.
Колко трезва си днес, боже, как невъзможно си трезва!
Хайде, ставай! На късмет - ще си хванем такси
и ще хвърлим товара там долу, при стария прелез,
и с великденско вино ще кръстим неродения син...
Полюлей ме, тъга, как мирише сега детелината...
И когато заспя, пак на пръсти от тук си тръгни.
Ще сънувам любов и в съня ми надежда ще има,
оседлани коне и крила, и безброй светлини...
А сега - лека нощ, мое синьо среднощно присъствие,
моя вярна приятелко, моя спътнице в тъмния друм...
Утре пак ще те чакам. Лунна сянка ще лепне по устните
и ще капят звезди - като прости, неказани думи.

© Ели Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??