Dec 3, 2004, 10:24 PM

Нощ над града

  Poetry
1.4K 0 1
Нощ над града

Града бе тъжен, владееше го тъмна нощ.
Нощта коварна, със страшно име - злост.
Градът бе малак, покрит със есенни листа,
и липсваха в него чувства, отсъстваше и любовта!

А казват: в любовта е вложен странен смисъл
била добро във този страшен свят на зло.
Била свещичката в незнайна нощ,
била звезда даряваща човека с мощ!

Тя любовта е странно нещо почувстваш ли я край
променя6 се политваш...живота става рай
пробожда те в сърцето и ти човече знай
че паднеш ли в капана не ще излезеш май!

А пък градът е мрачен
но вече някак си прозрачен
звезда в небето е изгряла
любов на някои тя е дала!

Листата цветни нареждат се в овал
обграждат ни политват
и в миг с любов даряват
те всякое тъгуващо сърце!

Градът бе малак покрит от тъмна нощ,
но няма я сега нощта, отнета страшната е мощ,
в града изгряла е една звезда
промяна внесла донесла даже любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...