Нощ над града
Нощта се спуска над града
като една несбъдната мечта…
Вятърът силно пее най-тъжна си песен,
навън виждам, че настъпва вече есен!
Дърветата сякаш плачат,
листата се влачат,
усещат студената земя!
На булевард “Лъжа”
въздухът е пълен със тъга…
Вървя,
попадам в задънена улица,
виждам хора с намръщени лица,
със студени сърца,
с отредена съдба!
Мрак настъпи в този град,
като художник млад,
Природата рисува нощта!
Хора, забързани,
унили!
Едвам живеят и оцеляват през дните сиви…
Малък град,
чувстваш се в Ад!
Хората гледат те различно,
за тях ти си нещо безразлично!
Опитваш се да не забележиш…
и всичко лошо да подминеш!
Но, не можеш!
Нямаш сили...
© Усмивка All rights reserved.
