Нощем
Понякога, когато вечер лягам
и взимам спомените във ръка,
аз тайничко се уповавам
на миналите през деня неща.
Тогава с нежна ласка ги завивам,
да мога да ги подредя
в бюрото на съзнанието мое,
там, дето куп неща седят.
Там, дето в радостна омая
и образът ти се е скрил,
към който, търсейки безкрая,
отивам нощем, гръб превил.
Там, дето с нежната си ласка
прегръщаш го и галиш ти,
там, дето с утринна милувка
изпращаш го с разперени крила.
Тогаз мечтата моя искам
ей така в миг да осъществя,
не в сън, а във реалност
прегръдката да сътворя.
Не с думи, тъй далечни,
да галиш моето сърце,
а с нежност - тихичка, безбрежна
да стоплиш ти изстиналите ми ръце.
© Ноел All rights reserved.
